четвъртък, 18 май 2017 г.

Играта на нашия живот: Богове и бацили

http://www.idi.bg/gallery/users/84/blogs/1949/Image/AZTEC2.jpg
Крава. Може би овца, кон... Някой от тях (или всички заедно) е виновен. Да, точно така. Членове на питомната фауна са убили топката във всичките три Америки, в които е тя, преди идването на Христофор Колумб и неговите бледолики чети, скачала, подскачала и отскачала до безсъзнание.
Игра наших живота: Богови и бацили
Племената в Северна Америка са играли всякакви игри с топка, а в много основният телесен прибор е бил кракът. Състезанията с топка са интересен вид, главно ограничени в северозападната част на континента. Участниците са ритали топката пред себе си, опитвайки се, напълно естествено, най-бързо да преминат отредената, почти винаги кръгова траектория. Някои от тях са били дълги и над 20 мили. Племената Пима и Моно играли с топки от камъни, Опата, Пима и Юма са се забавлявали с топки направени от дърво.

Разбира се, имало изключения. Едно племе в Айдахо използвало топка от надути животински мехури, докато индианците Хопи в Аризона тичали с топки (или "топки") почти в кубообразна форма.

Състезанията с топка стигнали до Мексико, където на парче земя, познато като съюзна държава Чивава, междуособно воювали области (pueblos) на народа Тарахумара.

Много повече били игрите, които изглеждали като бета версия на днешния футбол. Играни са с топки от кожа на сърна или, отново, от камък (помислете си само тези стъпала...). Вратите са били направени от побити или пръчки наслоени една върху друга, а нерядко просто са били бразда в земята.

Народите, които принадлежали към Алгонквини били особено ентусиазирани (Поватан, Масачусет, Микмак). Едно от имената на играта било, подгответе се сега, пасукуакоховог, който се играл само през лятото, изключително на плажа Роуд Айлънд.

Ескими усещали може би и най-голяма привързаност с ритането на топка. Това понякога са били комплексни - евфемизъм за конфузни - игри, в които освен краката за придвижване на топката е използван и бич, който не е бил на вид като средновековния европейски. В Аляска са играли итигумиухлутин, използвайки топка изпълнена с мъх. Съществувало е вярване, че северното сияние е проявление което произтича от тази игра (в това време малцина са се занимавали с ефектите на магнитното поле и слънчеви ветрове).

Шошони са наричали играта с ритане, дълбок дъх още веднъж, танасуквитокоин. Катоба, народ в Южна Каролина, футбалоидната игра познавал като вачипу.

Вероятно най-интересната игра е била тази, която е измислена от племето Топинагугим от Калифорния. Умта се играла на терен дълъг 600 ярда, а противостоящите страни били мъже и жени. Мъжете ритали топката, а жените си подавали и я контролирали, използвайки специални кофи, които са носили в ръце.

Съществува и трети и четвърти вид игри, доста рядко забелязани. Първите етнографът Стюарт Калин наричал, не замайвайки се твърде много с потребността за изобретателни имена, hand-and-foot ball. Особено попялурен между женската популация на Чейена го прави ритането на топката с въже, което разбира се се намира в ръцете на играчите. Целта е да се ритне топката колкото може повече пъти, без пропуски или нейно докосване с подлогата.

Друга игра е позната за бялото население на Съединените щати като foot-cast ball, а нейната проста цел лесно се разбира - да ритнеш топката с върха на стъпалото колкото се може по-далеч. Племето Марипосан в Калифорния е правило това, струва ли си пак да се повторя, с каменна топка (помислете си пак какви стъпала...).

В Южна Америка, Гуарани, които са живели в днешния Парагвай, играли мангаи, игра, която, съдейки по свидетелства на свещеници йезуити пристигнали през 17 век, имала много прилики с футбола. Играна е с топка направена от смола от дърветата мангаиси, същата тази, която заради лепливостта си, е ползвана за лов на папагали. Единственият начин някой да победи е бил противникът да се откаже заради изтощение, защото голове не е имало.

Матана-арити, която са играли Пареси в днешна Боливия, била игра с цел прехвърляне на топката през противниковата голлиния, което можело да се прави само с глава. Която и да е подходяща поляна или плато биха послужили за терен.

Игра с топка на народа Отомак във Венецуела подсеща на калифорнийската Умту. Дванадесет играча от двете страни, в отбори съставени от мъже и жени, стоели на противоположните страни на игрището, в поставка относително подобна на днешния волейбол. Мъжете удряли топката с десните рамена или чело, докато жените използвали древен предмет приличащ на ракета.

Състезателната игра с топка присъства в почти всички култури в стария свят, но никъде - никъде! - не е била важна като в Мезоамерика. В днешните Мексико, Гватемала, Белиз и Хондурас, играта с топката била единствената игра. Олмеци, топтеци, запотеци, маи, ацтеки - всички били обсебени.

Повече от 1500 терена за игра са намерени в разкопки, от грандиозните градове Теотивикана, Теночтитлана и Чичен Ице до най-малките и разпръснати села на бреговете на Мексиканския залив. Изкопани са и още толкова керамични фигурки, статуи, резби и глифове, които са показвали играчите, играта и нейните ритуали. Но нейните легенди и митологии са още по-впечатляващи.
 Велики терен за игру у Чичен Ици
Една история разказва, че Хуемак, последният владетел на империята Толтека, със своето отношение след игра толкова разлютил боговете, че те унищожили цялата държава. Ацтекският крал Моктезума Втори и Незахуалпили, владетел на Тешкока, играли игра с топка, за да тестват едно неблагоприятно пророчество. Незахуалпили е тълкувал появяване на комети на изток като знамение за големи неволи, но Моктезума отказал да приеме това като истина и заради това играли с топка, за да утвърдят основанието на тези твърдения. Киче Мае са продължение на Слънцето и Луната, а с тях и всяка двойственост светлина и мрак, живот и смърт, свързани са близнаците герои, Хуанхлуом (Ловецът с вятъра) и Шбаланкеом (Ягуар-елен), които в игра на топка са победили мрачните богове Шибалбе, съответно подземието.

Заради какво за тези народи топката е била толкова важна? Как тя е станала символно и физическо ядро на цяла култура? Как тя е станала средство за борба срещу техните химери и хидри, срещу техния левиатан?

Заради гумата. По това време, Мезоамерика единствена е имала топки, които отскачат, защото само тя е имала гума. Първите гумени топки са направени от дървета Castilla elastica по времето на олмека. Смята се че и те са измислили играта с топка (1800 г пр.н.е.).

Закачливият характер на този народ е бил толкова интензивно стимулиран, а неговият дух толко безрезерзвно освободен в нейната орбита, че топката е станала свята. Станала е портал към някакъв свят по-магичен от техния.

Организацията на играта и нейното значение са свързвани с комплексна астрономическа система и календарно отмерване на времето около които тези общества били организарани. Дори и загубилите във войната, преди да бъдат жертвани - с отсичане на главата или вадене на сърцето - от света се прощавали, играейки игра с топка.

Самата игра има няколко версии, но всички главно се играли на терени в облика на латинската буква "И", с каменни декорирани зидове от двете страни. В някои епохи и култури са допълвани каменни обръчи, поставяни вертикално, през които е трябвало да се прокара топката.

На основата на защитното облекло което са носили играчите, заключава се, че контакт с топката можел да бъде правен с частта от ръцете над лактите, пищяли, рамене и бедра. Маите наричали играта пок-та-пок, докато ацтеките я знаели под името тлачтли.

Играта се развивала и разпростирала като чаршаф в ръцете на вещи домакини и стигнала до Аризона и Големия каньон, където са я приели индианците Хохокам. Играна е и в Хиспаниоли в Пуерто Рико, където народът Таино я наричал батей.

Но, внимавайте, дори и това не е била зората на футбола.

Испанците са дошли, и в началото може би са били и приятно учудени. Достатъчно Ернан Кортес да поведе играчи и екипировка назад в родината, където те играли в двора на краля на Кастилия. Христофор Колумб преди него е пратил топка в Европа, смятайки че е магична.
Решили испанците, все пак накрая, че играта не им харесва. Нейният вроден ритъм бил дяволски, нейното задоволство езическо. Опитали да я прикрият, но не трябвало твърде много да се трудят.
 
Фактът е, че америките са колонизирани преди 14 000 години, когато първите хора преминали от Сибир в Аляска. До най-южния дял на Южна Америка стигнали две хиляди години по-късно. Всички други култури в Европа през това време зад себе си вече са имали хилядолетия развитие и огромно начално предимство. Това им е донесло комплексна политическа организация и технология (железни мечове, пушки, презокеански кораби).

Рано или късно, европейските завоаветали, макар и малобройни, щели да победят индианците с всички тези преимущества. Но кравите и овцете направили това вместо тях.

Европа е имала доста голям брой едри бозайници , които са можели да бъдат използвани, докато в Америка съществували само лами, и то единствено в малък регион в Андите. Те донесли на европейците източник на протеин, вълна и козина, транспорт на хора и стока, най-силно оръжие и, чрез влачене на рало и осигуряване на торове, много по-ефикасен метод за произовдство на храна. Конете са опитомени около 4000 години пр.н.е. в степите северно от Черно море.

От всички континентални маси, единствено Евроазия почива на оста изток-запад (най-далечните точки са на изток и запад), докато оста в Америка е разположена по посока север-запад. Така големите животински породи много по-лесно се ширят и мигрират. Защо? Областите на същата географска ширина имат идентични времеви условия и дължина на деня. Режимите на валежи и температурата също така са много подобни. Португалия и Япония са много по-подобни климатично от Чикаго и Далас. Просто това е причината защо експанзията на животинския свят е била толкова по-лесна в Евроазия отколкото в Америка.

От всичко това произлиза, че тяхното опитомяване е било относително по-лесен и спонтанен процес. Това е донесло по-голямо количество храни на населението, което доведе до голямо, уседнало и разслоено общество.

Гъсто населените райони са такива, че в тях може да има епидемии, които са, а с това затваряме кръга, започвали от болести, които са еволюирали и които са се пренасяли с домашните животни. Така че, още веднъж, кравите и конете са виновни...

Ернан Кортес е унищожил ацтекското царство, в голяма степен защото цар Монтезума повярвал, че той е бог, но ацтеките са сломени от големите богини, които са стигнали в Мексико с един заразен роб, който е дошъл от испанска Куба през 1520 година. До 1618 година населението на Мексико от около 20 милиона е спаднало на 1,6 милиона.

Онези които са преживели, испанците са поробили и покръстили, а така и унищожили обществата и вярванията, които провеждали игра с топка.

Всичко което е останало са сенки. Или сенки на сенките. Игра на богове и герои днес, разбира се в модифицирана форма, се играе в мексиканския щат Синалоа, където е позната като улама.

В Мексико, както и в най-голямата част от западното полукълбо, днес се играе футбол, който е създаден някъде другаде.

Автор: Лука Йевтович

Няма коментари:

Публикуване на коментар